| заглавие и текст |
Рада тейно си думашеРада тейно си думаше:- Тейно ле, Бойчо чорбаджи,станало й девет години,откък майка ми умряла,дотегнало ми й, тейно ле,тежка терпеза да слагам,да слагам, още да дигам,дребни ти деца да гледам.Търси си, тейно, къщница,къщница, стара домница.Радина тейно думъше:- Аз ходих, Радо, аз търсихпо сила и по градове,нийде си, Радо, не найдахмайкината ти прилика,да ходи нейно ходене,да носи нейно носене.Ти мязаш, Радо, майка си,ти ходиш нейно ходене,ти носиш нейно носене.Хад' да са двама земиме!Рада тейно си думъше:- Тейно ле, Бойчо чорбаджи,я иди, тейно, зъпитайпопуве и стари владицибива ли, тейно, може ли,ний двама да са земими?Бойчо при попуви отиде,попуви, стари влъдици,Бойчо попуви думъши:- Попуви, стари владици,имам си златна ябълка,станалу й деветь годинисе ми ябълка цъфтяла,цъфтяла, не завързала,тази година цъфнала,цъфнала и завързалаедна ми златна ябълка,бива ли да я откъсна?Попувите му казали:"Бива бе, що да не бива!"Бойчо си вкъщи отиваи си на Рада думаше:- Аз ходих, Радо, аз питах,попувите ми позволиха.Рада тейно си думаше:- Я иди, тейно, я идинивата да си обидиш.......
|
