| заглавие и текст |
Легнала ми е ДафинаЛегнала ми е Дафинапод дърво, под дафиново /2/,под клонче, под маслиново.Силен ми ветер задуха,ситна ми роса зароси,ми скърши клонче маслино,удри Дафина сред челомегю две веги писани,мегю две бузи цървени.Сепна се мома, събудии жално-милно заплака.Като плачеше, велешеи ситни сълзи ронеше:- Девет години миная,откак се мама помина,насън се мама присънии на Дафина велеше:"Дафино, ожени ли се,Дафино, задоми ли се?Ако не си се женила,бързо при мама да дойдеш,там ще те мама ожениза бели божи ангели."
|
