ПРОУЧВАЙКИ ОСМОГЛАСНИКА: ОТ ОСМОГЛАСНИК КЪМ ВЪЗКРЕСНИК

ПРОУЧВАЙКИ ОСМОГЛАСНИКА: ОТ ОСМОГЛАСНИК КЪМ ВЪЗКРЕСНИК*

Светлана Куюмджиева

*Доклад, изнесен на XX Международен конгрес по византология, Париж, 19-25 август 2001 г.

Ключови думи: средновековна музика, византийска музика, православна музика, стихирар, възкресник, извори, нотации, синайски ръкописи, Йоан Кукузел, стихира, възкресни служби

Обект на настоящето проучване са промените в съдържанието и репертоара на осмогласника като дял от стихирара, довели до формирането на певческата книга възкресник, известна на гръцки под името aнастазиматарион. Макар да знаем, че възкресникът съдържа репертоар за възкресните служби в събота вечер (СВ) и неделя утрин (НУ), проблемът за това как тези служби са били формирани и утвърдени в невмираните извори не е бил в центъра на научните изследвания. Малкото разработки, в които се засягат въпроси, свързани с възкресника от Д. Стефанович, Кр. Ханик, Д. Петрович, A. Ширли, Й. Раастед и др. дават важни насоки за проучването на проблема. Ще се спра на някои от тях.

Д. Стефанович, анализирайки Йелския фрагмент, намерен от M. Велимирович, поставя въпроса за това какво е възкресник, какъв е богослужебният му ред, кой е авторът му и т.н.¹ Той разглежда формирането на възкресника в рамките на стихирара. Стефанович допуска, че редът на “стария” възкресник е бил установен през ХІV в., когато е бил завършен богослужебният цикъл за СВ с включването на трите възкресни стихири “анастазима” и стиховната стихира “апостихон”². За съжаление той не разглежда репертоара на осмогласника за неделя.

A. Ширли посвещава голям труд на възкресника³. Тя също разглежда създаването на тази певческа книга в рамките на стихирара. Ширли цитира два стихирара, посочени от Гр. Статис като съдържащи най-ранния “пълен възкресник без кекрагариа (б.м.: пс. 140) и пасапноариа (б.м.: пс. 150.6 и 148.1,2)”: Дионисиат 564 от 1445 г. и Панталеймон 936 от края на ХV или началото на ХVІ в.⁴ Авторката допуска, че структурата на съдържанието и репертоара на възкресника вероятно е била завършена, когато възкресните стихири “анастазима” са преминали от стихирара в аколутиите-антологии и към тях са били добавени възкресните вечерни и утринни псалми с богородичните догматични стихири. Според Ширли най-ранният нотиран възкресник като определен тип певческа книга, предназначена за певците, може да се отнесе към втората половина на ХVІ - първата половина на ХVІІ в. и по правило се е включвал в аколутиите-антологии⁵.

Последните публикации на Й. Раастед съдържат ценни наблюдения по проблема⁶. Въпреки че той не говори специално за възкресник, акцентът в изследванията му пада върху промените в съдържанието и репертоара на осмогласника в рамките на стихирара⁷. Раастед разглежда тези промени като “редакция” на Йоан Кукузел⁸. Той разграничава осмогласника от времето на Кукузел, който, според него, е предаден в цикличен (богослужебен) ред, от този преди това, предаден в систематичен (жанров) ред⁹.

Ясно е, че възкресникът се появява като резултат от промени в съдържанието и репертоара на осмогласника или с други думи, той се формира в резултат на пренареждането на съдържанието и репертоара на осмогласника. Остава недостатъчно ясно обаче какво и как точно е било променено, какво е отпаднало или добавено и как е било предадено през вековете. Тези въпроси са в центъра на настоящето изследване.

С оглед да определя промените в осмогласника, аз проучих извори от ХІІ до началото на ХІХ в. (до Новия метод, установен след 1814 г. в балканската православна музика), които се съхраняват в четири библиотеки: библиотеката на Църковния исторически и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ), библиотеката на Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” при Държавния университет “Св. Климент Охридски” в София (ЦCBП), библиотеката на Синайския манастир “Св. Екатерина” (С) и библиотеката на Хилендарския манастир (Х) на Атон. Изворите от последните две библиотеки проучвах по микрофилми, съответно в Българска академия на науките и в Центъра за средновековни славянски проучвания към Държавния университет в гр. Кълъмбас, щат Охайо, САЩ. Спрях се на стихирари със средновизантийска нотация за периода до ХV в. от така нар. “стандартна съкратена версия” (ССВ), които, както е известно според Оливър Стрънк, се появяват след 1050 г.¹⁰ Някои от предварителните изследвания върху тези стихирари съобщих в докладите си на международните конференции през 2000 г.: на “Кантус Планус” във Вишеград, Унгария, и по стара музика на Източна Европа в Бидгошч, Полша¹¹. По-нататъшните ми проучвания потвърдиха, че формирането на възкресника като променен ред на съдържанието и репертоара на осмогласника е резултат от дълъг процес. Потвърди се и заключението на А. Ширли, че формирането на възкресника е започнало в стихирара, но е получило завършения си вид в аколутиите-антологии. В процеса на това формиране се набелязват четири стадия. Ще представя характеристиките им според проучените извори от гореспоменатите сбирки. Изключенията ще са предмет на друга разработка.

Кои са четирите стадия и кое ни позволява да говорим за наличие на възкресник, или по-точно на осмогласник-възкресник?

Първият стадий се открива в осмогласника на повечето ранни стихирари от ХІІ и ХІІІ в. Съдържанието и репертоара в този осмогласник е предаден в систематичен (жанров) ред. Всеки жанров цикъл се изписва последователно на осемте гласа: 88 възточни стихири “анатолика” за СВ, НУ и НВ - 24 азбучни стихири “алфабетика” за СВ - 8 богородични стихири за СВ – степенни антифони “анабатми” за НУ – богородични догматици за СВ от така наречения малък вид и кръстобогородични за средите и петъците през Великия пост. 11-те евангелски стихири за НУ и подобните за Великия пост са изписани на различни места преди или след тези цикли. В края на някои извори са включени и богородични подобни. Този ред е в стихирарите от ХІІІ в. ЦИАИ 812, 813, 815, и 818, Синайски 1231 от 1236 г., 1472 от 1276г., както и в тези от ХІV в. - Синай 1585 и Дуйчев гр.188.

Вторият стадий се открива в някои от стихирарите от ХІІІ в. и във всички от ХІV в. Съдържанието и репертоара на осмогласника в тези стихирари е предаден в цикличен (богослужебен) ред, което означава, че циклите се излагат на всеки глас в реда на богослужебното си изпълнение. Последованието е следното (глас 1): СВ - 4 анатолика - 3 алфабетика - богородична стихира; НУ – анабатми - 4 анатолика; НВ - 3 анатолика; богородичните догматици от малкия вид и кръстобогородичните следват тези цикли. Включени са и евангелски стихири и богородични подобни. Мястото на цикъла на подобните обаче е променено. Те са поставени на същинското си място, т. е. там, където се изпълняват при богослужение в църква: в триода след Cирна неделя. Този ред се открива в С. 1220 и 1484 от ХІІІ в. и в следните извори от ХІV в.: С. 1221 от 1321 г., 1464 от 1323 г., 1223, Д.гр.49 и др.

Третият стадий се набелязва в четири от консултираните извори, всички от ХІV в.: Амброзиана 139 от 1341 г. от библиотеката в Милано и Синайски 1230 от 1365 г., 1228 и 1471. Цикличният ред е запазен. Характерно за този стадий е включването на възкресни цикли, които за първи път сега се невмират изцяло осмогласно. Такива са възкресните стихири “анастазима” за СВ и НУ, стиховните стихири “апостиха” за СВ и обичайните богородични догматици от големия вид: изписването на последните в извори от предишните два стадия е съвсем несистемно и спорадично. Четирите ръкописа се различават по отношение на включването на новоневмираните цикли. И четирите например, съдържат възкресните стихири “анастазима” и обичайните големи догматици за СВ за първи път. Стиховните стихири “апостиха” липсват в С. 1230. Стихирите “анастазима” за НУ са включени в С. 1228 и 1471. Цялостният ред на съдържанието и репертоара на осмогласника от този стадий е следният (С. 1471, л. 299а - 303б, глас 1): СВ - 3 възкресни стихири “анастазима” - 4 възточни стихири “анатолика” - обичаен голям догматик - стиховна стихира “апостихон” - 3 азбучни стихири “алфабетика” - богородична стихира; НУ – степенни антифони “анабатми” - 4 “анастазима” - 4 “анатолика”; НВ - 3 “анатолика”; богородичните догматици от малкия вид и кръстобогородичните следват последните. Евангелските стихири са включени във всички извори; богородични подобни са изписани само в два от тях: Амброзиана 139 и Синай 1230.

Най-интересен сред тези ръкописи е С. 1228. Както вече съобщих, на последните страници в този ръкопис се намира славословие (от л. 286б нататък) от Йоан Лампадарий [Клада], в което се споменава името на Нил, патриарх на Константинопол: “t o u a g i w p a t r i a r c [ ] k w n s t a n t i n [ ] k u r n e i l o u . m e l o V d e k u r i w a n [ ] t o u l a m p a d a r i o u ”. Това трябва да е Нил Керамевс, патриарх от март - април 1380 г. до 1 февруари 1388 г. Ако това е така, то С. 1228 вероятно е писан в този отрязък от време. Осмогласникът в него съдържа още четири цикъла катавасии, нотирани след кръстобогородичните стихири. Доколкото ми е известно, това е първото включване на катавасии в осмогласника като дял от стихирара¹². Катавасиите, които показват мястото на канона в утринната служба, заслужават специално внимание. Първите три цикъла на глас 1 имат следното обозначение: “T h k u r [ i a k h ] p r w i k a t a b a s i a ”, “e t e r a k a t a b a s i a ”, и “e i V t o n a g i o n n i k o l a o ” (6 декември). Четвъртият цикъл няма атрибуция. Проучването го идентифицира с цикъла ”a n a s t a s i m a ”¹³, т. е. възкресният цикъл. Поради наличието на втора песен в него, този цикъл вероятно е бил предназначен за изпълнение във възкресните дни през Великия пост.

След катавасиите следват блажени, подвижните песнопения за литургия в НУ (заглавието на глас 1 е: “D i a b r w s e w V e x h g a g e ”). Доколкото ми е известно, това е първото включване на възкресни блажени в осмогласника. Трябва да се подчертае, че трите възточни стихири за НВ не са включени.

Последният четвърти стадий в предаването на осмогласника се открива в някои извори от ХV в. от новокомпилирания вид: калофонният стихирар и аколутиите-антологии. От консултираните извори от ХV в. само два стихирара са от “стандартната съкратена версия”: С. 1245 и 1564. В осмогласника и на двата се следва старата традиция на подреждане на репертоара в систематичен ред, която отвежда към времето до ХІІІ в.¹⁴

От изследваните калофонни стихирари от ХV в. (няма запазен калофонен стихирар от ХІV в. и тук имам предвид С. 1234, 1250, 1251, 1584 и др.) само С. 1255 включва репертоар от осмогласника. Този репертоар, който започва на л. 164а, подробно е описан от Анете Юнг¹⁵. За първи път в него вечерният псалм 140 за СВ се съчетава със съответните възкресни стихири “анастазима”. Същото съчетание, но и с обичайните възкресни псалми за НУ с техните стихири, се открива в две антологии от ХV в.: Синайски ръкописи 1463 и 1552¹⁶. Двата ръкописа си приличат много по отношение на съдържанието и репертоара на включения в тях осмогласник. И в двата последният е поместен след песнопения от вечернята (в С. 1552 след песнопения от “певческата” вечерня на “катедралната” служба¹⁷). Комбинацията от обичайните възкресни вечерни и утринни псалми за СВ и НУ със съответните им възкресни стихири е най-отличителната черта на четвъртия стадий в предаването на нотирания осмогласник. Редът е следният (С. 1463, л. 80б - 112а, С. 1552 л. 77а - 122а, глас 1): СВ - псалм 140.1,2 K u r i e e k e k r a x a - 3 възкресни стихири “анастазима” - 4 възточни стихири “анатолика” - обичаен голям догматик в две версии (вторият е с терирем и е означен като “e t e r a t e t r a j w n o V ”) - стиховна стихира “апостихон” - 3 азбучни стихири “алфабетика” - богородична стихира; НУ - възкресният псалм 127.27a,26a Q e o V K u r i o V в две версии (по-дълга и по-къса) - възкресен тропар (“аполитикион”) - алилуя с троични песни за св. Четиридесетница - [в С. 1552: степенни антифони “анабатми” - полиелей, антифон и прокимен след 6-та песен на канона] - мелизматични авторски версии на P a s a p n o h за св. Литургия - псалм 50.3 след евангелието - светилен (“ексапостилар”) - [в С. 1463: прокимен] - обичайните утринни псалми 150.6 и 148.1 P a s a p n o h (Всякое дихание) и A i n e i t e (Хвалите) - 4 възкресни стихири “анастазима” - 4 възточни стихири “анатолика” - евангелски стихири - Велико славословие и блажен, след който следват песнопения за св. Литургия.

Двата Синайски ръкописа са единствените от всички изследвани извори от ХVв., които съдържат невмиран репертоар на осмогласника, комбиниращ възкресните псалми със съответните им стихири. Консултираните ръкописи от ХVІ в. не съдържат такъв репертоар. Изворите от ХVІІв. насам включват осмогласен репертоар, който, в сравнение с цитирания обаче е кратък, особено за НУ. Той е следният (С. 1301, л. 10а, глас 1): СВ - псалм 140.1,2 - 3 възкресни стихири “анастазима” - 4 възточни стихири “анатолика” - обичаен голям догматик - стиховна стихира “апостихон” - 3 азбучни стихири “алфабетика” - богородична стихира; НУ – обичайните утринни псалми Всякое дихание и Хвалите - 4 възкресни стихири - 4 възточни стихири - блажен. Репертоар от антологията следва след 4 пл. глас. Този кратък ред се открива още в Синайските ръкописи 1302, 1303, 1304 и 1326, Дуйчевски Д.гр.61 и 115, Хилендарски гр.39, и т.н.¹⁸ В С. 1301 и Хилендар 39 той е приписан на “C r i s a j o u t o u n a i o u ”, т. е. Хрисаф Нови. Рубриката в С. 1304 уточнява: “Начало на възкресните стихири, както се пеят в императорския град” (”…e n b a s i l e u o n p o l e w n ”), т.е. в Константинопол. Редът на този репертоар е изключително стабилен. По всяка вероятност той е бил установен от Хрисаф Нови. Само мястото на псалм 140 варира: изписан е или в началото на този репертоар, или в антологията. В повечето извори цитираният репертоар е поместен в началото на ръкописа и след него следва репертоарът на антологията. Това е този осмогласен репертоар, който се появява и в отделна певческа книга през втората половина на ХVІІ в.¹⁹ Тази книга намира широко разпространение и тя е тази, която се означава като “анастазиматарион” (възкресник). Тъй като преди това се изписва заедно с репертоара на антологията, книгата е дала основание на Гр. Статис да я нарече възкресник-антология. В ръкопис Ксиропотам 266 от края на ХVІІ – началото на ХVІІІ в., определен от Статис като възкресник-антология²⁰, се чете например (л. 9а): “A r c h s u n Q e w a g i w t w n o k t w k e k r a g a r i w n m e t a t w n d o g m a t i k w n o k t w t o u A n a s t a s i m a t a r i o u ” (“Начало със св. Бог на осемте [осмогласните] въззвателни с осемте [осмогласните] догматици от възкресника)”. В сравнение с осмогласника от предишния трети стадий, възкресникът сега не включва възточните стихири “анатолика” за НВ, степенните антифони, малките богородични догматици, кръстобогородичните и подобните богородични. Въпросът за това защо тези цикли са били изключени от невмираното съдържание на осмогласника след ХV в. и къде и как те са се предавали е извън предмета на настоящото изследване. Извън него остава и въпросът за ролята на Хрисаф Нови и Петър Лампадарий в развитието на осмогласника-възкресник и появата на обширния (a r g o n ) и краткия (s u n t o m o n ) възкресник към началото на ХІХ в. Това, което трябва да се подчертае тук е, че липсата на посочените цикли, комбинацията на обичайните възкресни псалми със съответните им стихири за СВ - НУ и включването на блажените са основни характеристики на възкресника чак до ХІХ в. Тези характеристики отличават репертоара на осмогласника в рамките на “класическия” стихирар от осмогласника извън него.

Ръкопис С. 1228 може да се разглежда като предшественик на репертоара на възкресника. Осмогласникът в този ръкопис съдържа най-пълният богослужебен ред на нотираните възкресни стихири за СВ – НУ, като включва катавасии и блажени за първи път от изследваните тук извори и изключва трите възточни стихири “анатолика” за НВ. Подобен ред се открива в ръкопис Синай 19, славянски осмогласник от 14 в., в който в приписка на л. 217а се казва, че е “нов w хтw их” (“нов осмогласник”). Според наблюденията на Й. Раастед, реформаторската дейност на Йоан Кукузел е довела до промяна в осмогласника. Така в светлината на последните изследвания може да се заключи, че през ХІV в. Кукузел е установил новият ред на цикличния осмогласник в рамките на стихирара, като специално внимание е отделил на възкресните стихири (по всяка вероятност Кукузел е бил водещата фигура в този процес). През ХV в. тези стихири са били комбинирани със съответните вечерни и утринни псалми. По този начин е бил формиран възкресникът. Оттук, най-ранните пълни невмирани образци на възкресника, съдържащи обичайни възкресни псалми със съответните им възкресни стихири, догматични и блажени, се откриват още през ХV в. Те са добре представени в Синайските ръкописи 1463 и 1552²¹.

Хилендарските ръкописи от края на ХVІІІ и/или самото начало на ХІХ в. заслужават специално внимание²². Тези ръкописи дават важна представа за развитието на балканската музикална традиция като цяло²³. Д. Стефанович отбелязва, че два от тях съдържат възкресник на славянски език: 309 и 311²⁴. Хилендар 668 трябва да се добави към тези ръкописи. Редът на славянския възкресник в Хилендарските ръкописи е същият като горепосочения. Само блажените не са включени. Пс. 140 е поставен или в началото на възкресния репертоар (в 309), или в антологията (в 311 и 668). Съставянето на Хилендарските ръкописи е рядък пример за поместване на възкресник в стихирара преди минея²⁵. Oт Хилендар 309 и 311, само последният съдържа миней. Хилендар 668 съдържа миней, триод и пентикостар. Всъщност нито един от изследваните стихирари от поствизантийския период не съдържа осмогласник като свой последен дял (известно е, че осмогласникът в “класическия” стихирар се изписва винаги в края му, след Неделята на Вси светии). Това може да служи като една от отличителните характеристики на поствизантийския стихирар, поне до началото на ХІХ в. Хилендарските ръкописи, помествайки възкресния репертоар преди репертоара на минея, всъщност свидетелстват за самостоятелното предаване на този репертоар и за неговото отделяне от “класическия” невмиран корпус на стихирара.

В заключение бих искала да подчертая, че наблюденията в това проучване повече или по-малко се основават на ограничен брой извори. Привличането на много други такива би потвърдило или оспорило заключенията тук. Това би било съвсем естествено. Освен това много интересни въпроси, и то въпроси, свързани със самите ръкописи и със записаната в тях музика, предстоят да бъдат проучени. Надеждата ми е, че разгледаният проблем ще провокира други изследвания.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. D. Stеfanovic & M. Velimirovic. “Peter Lampadarios and Metropolitan Serafim of Bosnia”. – Studies in Eastern Chant, 1, 1966, NY, 67-89.

2. Пак там. Важни наблюдения върху промените в осмогласника от ХІ до ХІХ в. са направени от Д. Петрович в книгата й: Osmoglasnik u muzickoj tradiciji juznih slovena, Beograd, 1982.

3. A. Sirli. The Anastasimatarion, Bucarest, 1986.

4. Пак там, с. 54.

5. Пак там.

6. J. Raasted. “Koukouzeles’ Revision of the Sticherarion and Sinai Gr. 1230”. – Spolia Berolinensia: Berliner Beitraege zur Medievistik, B. 7, Laborare fraters unum: Festschrift Lazslo Dobszay zum 60. Geburtstag, herausg. von J. Szendrei & D. Hiley, Hildesheim-Zuerich, 1995, 261-277; “Koukouzeles’ Sticherarion”. – Monographs of the Danish Institute at Athens, vol. 2: Tradition and Reform, ed. by C. Troelsgаard, Athens, 1997, 9-21.

7. Пак там. В личен разговор с мен д-р Раастед направи разграничение между осмогласника от “класическия” период (до ХV в.) и възкресника от ХVІІ в. и след това.

8. J. Raasted. Op. cit.

9. Термините са на O. Стрънк в: “Triodium Athoum”. – Monumenta Musicae Byzantinae, IX, ed. by E. Follieri & O. Strunk, Munksgaard, 1975, p. 7.

10. Пак там.

11. S. Kujumdzieva. “Remodeling the Oktoechos: Purpose and Meaning (Based on Materials from the 12^th through the 16^th Century)”. – Cantus Planus, Budapest, forthcoming; “Changing the Sticherarion: Tradition and Innovations”. – Musica Antiqua Europae Orientalis, Bydgoszcz, forthcoming.

12. Катавасиите се споменават от Й. Раастед, без обаче специално уточнение. J. Raasted. Op. cit.

13. H. J. W. Tillyard. “The Hymns of the Oktoechos”. – Monumenta Musicae Byzantinae, Ser. Transcripta, part 1, vol. III, Copenhagen, 1940; part 2, vol. V, Copenhagen, 1949.

14. Г. Статис посочва един осмогласник в стихирар от ХV в., в който старият систематичен ред също е запазен: Дохиар 331 от втората половина на ХV в. Ръкописът съдържа (л. 358а): 88 анатолика, 24 алфабетика, анабатми и др. Вж G . Q . S t a J h . T a c e i r o g r a j a b u z a n t i n h V m o u s i k h V , A J h n a i , t . A , 1975, с. 380.

15. A. Jung. “The Settings of the Evening and Morning Psalms According to the MS Sinai 1255”. – Cahiers de l’Institut du Moyen-Age Grec et Latin, 47, Copenhaques, 1984, 3-63. K. Кларk определя този ръкопис като “Psaltike Mathematarion” oт ХV в. Вж. K. Clark. Checklist of Manuscripts in St. Catherine’s Monastery, Mount Sinai, Washington, D.C., 1952, p. 12.

16. М. Димитрова предполага, че съчетаването на служби от вечернята и утринната в аколутиите маркира началото на възкресника. Вж: M. Димитрова. “Утринната служба във византийските музикални ръкописи от ХІV в.” – Palaeobulgarica, 3, 1998, 3-20.

17. E. V. Williams. John Koukouzeles’ Reform of Byzantine Chanting for Great Vespers in the Fourteenth Century, Ph.D., Yale Univ., 1968, p. 74. Според K. Клaрk С. 1463 е “Psaltike” oт ХV в.; С. 1552 е стихирар oт същото време. Вж.: K. Clark. Op. cit., p. 13.

18. Д. Стефанович смята в цитираната статия, че С. 1326 според палеографските си особености произхожда от ХVІ - ХVІІ в. Според K. Кларк това е “псалтики” от ХІІ в. Вж: K. Кларк. Цит. съч., с. 12. ХІІ в. за същия ръкопис е посочен и в: V. N. Beneshevic. Catalogus codicum mss graecorum, qui in monasterio Sanctae Catharinae in Monte Sina aservantur, Petrograd, 1914. Ръкописите С. 1301 до 1304 са датирани от K. Кларк от ХVІ в. Всички те съдържат произведения от Хрисаф Нови, което означава, че би трябвало да са писани най-рано към втората половина на ХVІІ в.

19. Репертоарът е запазил старата систематизация от три части. Първата съдържа псалм 140 и стихири “на Господи въззвах” (“e i V t o K u r i e e k e k r a x a ”): 3 анастазима, 4 анатолика и догматик; втората част е означена “на стиховне” (“a p o s t i c o u )” и съдържа: стиховна стихира, 3 азбучни стихири и богородична стихира; третата част е означена “на утрина” (“e i V t o u V a i n o u V ”) и включва пасапноариа и техните стихири: 4 анастазима и 4 анатолика за НУ. Блаженият е изписан в края на всеки глас със съответното обозначение. 11-те евангелски стихири следват след 4 пл. глас.

20. G. T. Stathis. Op. cit., с. 17.

21. Д. Стефанович счита Мануил Хрисаф за автор на “стария” възкресник. Аргументът му е, че името на този композитор е написано най-отгоре на л. 1а в С. 1326. Вж: D. Stefanovic & M. Velimirovic. Op. cit. Името на Хрисаф обаче, е написано по-късно. Същият почерк се открива и в С. 1312 и 1321 с годината 1893. Все още не е ясно дали Мануил Хрисаф е авторът (съставителят) на възкресния репертоар в новокомпилираната книга възкресник-антология.

22. Искам да изкажа благодарност на монасите от Хилендарския манастир за загрижеността им в търсенето на начини да опазят и улеснят достъпа до ценните ръкописи от тяхната библиотека, както и да благодаря на колегите си от Хилендарската изследователска библиотека и Центъра за славистични медиевистични проучвания към Охайския държавен университет в гр. Кълъмбас, щат Охайо, САЩ, за великолепните условия и отношение, с което се отнасят към учените, посещаващи тяхната библиотека и към материалите, които се съхраняват там. Особено съм признателна на д-р П. Матеич, директор на Хилендарския център, и на г-жа M.-A. Джонсън, библиотекар в Хилендарската библиотека, които редактираха английския текст на това проучване.

23. Хилендарските музикални ръкописи са били обект на дискусии в следните публикации: M. Matejic. “Hilandar Slavic Codices: A Checklist of the Slavic Manuscripts from the Hilandar Monastery (Mount Athos, Greece)’. – The Ohio State University Slavic Papers, 2, Columbus, 1976; Д. Богданович. Kаталог кирилских рукописа манастира Хиландара, Београд, 1978; А. Яковлевич. “Инвентар музичких рукописа манастира Хиландара”. – Хиландарски зборник, 4, Београд, 1978, 193-234; P. Matejic. Watermarks of the Chilandar Slavic Codices. A Descriptive Catalog, Sofia, 1981; D. Stefanovic. “An Additional Checklist of Hilandar Slavonic Music Manuscripts”. – Хиландарски зборник, 7, Београд, 1989, 163-176; P. Matejic & T. Hannah. Catalog. Manuscripts on Microform of the Hilandar Research Library, 2 volms., Columbus, 1992, etc.

24. D. Stefanovic & M. Velimirovic. Op. cit.

25.Ръкописи, които съдържат възкресник и стихирар в един том могат да се консултират в цитирания каталог на Г. Статис, том A, с. 104 и 208: например ръкописи Ксиропотам 306 и 333 от втората половина на ХVІІІ в. Възкресникът в тези ръкописи е съставен от Хрисаф Нови, а стихирара – от Герман от Нова Патра.